(БТА)
Сондажната платформа „Трансоушън Барънтс“ (Transocean Barents) е готова да отплава от румънското пристанище Констанца, за да започне сондажите в едно от най-големите газови находища в Европа – „Нептун Дийп“, което ще удвои добива на газ в Румъния и има потенциал да превърне страната в нетен износител на газ, съобщават румънски медии и агенция Ройтерс.
Платформата ще се отправи на около 160 км навътре в морето и до няколко седмици ще започне сондажите в 10-те газови кладенеца, които съставляват находището „Нептун Дийп“. Инвестицията е на стойност четири милиарда евро и е поделена поравно между „О Ем Ви Петром“ (OMV Petrom), румънско подразделение на австрийската компания „О Ем Ви“ (OMV), и румънския държавен производител на газ „Ромгаз“ (Romgaz). Смята се, че находището съдържа 100 млрд. куб. метра природен газ, а първите доставки се очакват през 2027 г.
Това е най-големият енергиен проект на Румъния от пускането в експлоатация на втория реактор на АЕЦ Черна вода преди почти две десетилетия (2007 г.) отбелязва Ройтерс.
Платформата „Трансоушън берънтс“, която ще осъществи сондажите, пристигна в Констанца през ноември миналата година, преминавайки през Босфора. На борда ѝ има близо 160 души от 37 националности, включително 20 румънци. Сондажната платформа е на практика малък град в морето – услугите на кораба се осигуряват от 20 различни компании, като той разполага с киносалон, фитнес зала, музикална стая, кафене и офиси, разположени на четири нива, отбелязват медиите.
„Това е кораб, който умее да прави нещо повече от това да плава“, заяви Кристиан Хубати, член на борда на директорите в „О Ем Ви Петром“.
По думите му до няколко дни платформата ще бъде на позиция в газовото поле. „След това идва стабилизирането, закотвянето и подготовката за сондиране. Това са технологични стъпки“, каза Хубати, цитиран от румънски медии.
Платформата отплава от испанския град Картахена през октомври 2024 г. и за да премине под мостовете на Босфора на път към Черно море се е наложило да намали височината си за първи път, откакто е пусната в експлоатация през 2009 г., отбелязва Ройтерс. Платформата е работила до момента в Канада, Норвегия, Кипър и Ливан.
„Ще извлечем около 100 млрд. куб. метра природен газ, средно по осем милиарда кубични метра годишно, което ще гарантира потреблението на енергия в Румъния“, каза Кристиан Хубати. По думите му „Нептун Дийп“ ще постави страната на картата на големите производители на енергия в Европа.
Румънските власти определят проекта като стратегически и очакват той да създаде работни места и да донесе над 20 милиарда евро в държавния бюджет.
Проектът обаче е критикуван от набиращата популярност крайна десница, която определя износа на природен газ като „предателство на националните интереси“.
„О Ем Ви Петром“ информира в началото на януари, че е подписала 5-годишен договор за износ на газ от Черно море за Германия. Интерес към доставки проявяват Унгария и други държави.
Румънският информационен сайт „Хотнюз“ посочва, че Румъния вече е най-големият производител на природен газ сред страните членки на ЕС в резултат на нарастването на продукцията на „Ромгаз“. С настоящото производство от около 8-10 милиарда кубични метра газ Румъния покрива изцяло потреблението си без да зависи от внос. От 2027 г. годишната продукция на Румъния се очаква да се удвои до 18-20 милиарда куб. метра газ, пише „Хотнюз“.
Природозащитници пък се опасяват за въздействието на проекта върху околната среда. Международната правозащитна организация „Грийнпийс“ опита да блокира в съда екологичното одобрение на проекта, но загуби делото в края на януари.
Според „Грийнпийс“ проектът „Нептун Дийп“ повдига сериозни безпокойства във връзка с опазването на околната среда, климатичните промени и спазването на законодателството. Екоактивистите не вярват, че „въглеродният отпечатък на проекта е нулев“ и посочват, че в действителност той ще допринесе съществено за емисиите на газове с парников ефект.
Около „Нептун Дийп“ съществува и известна фискална несигурност заради мерките, които правителството в Букурещ предприема, за да намали прекомерния бюджетен дефицит, посочва Ройтерс. В края на 2024 г. дефицитът е възлязъл на 8,6 процента, призна в началото на годината министърът на финансите Танцош Барна.
Позовавайки се на неизгодни условия и данъчна нестабилност, американската компания „ЕксонМобил“ (ExxonMobil), която притежаваше 50 процента от лиценза на блока „Нептун Дийп“, продаде дела си на „Ромгаз“ и се оттегли от проекта през 2022 г. Сделката бе за един милиард и 60 милиона долара.
Проектът „Нептун дийп“ включва 10 кладенеца, три подводни производствени системи, офшорна платформа, магистрален газопровод до Тузла (в окръг Констанца) и газоизмервателна станция.
Представители на „О Ем Ви Петром“ заявиха, че в момента в Индонезия се работи по производствената платформа.
„Първата палуба на платформата е почти завършена. Видяхме и първото оборудване, което ще бъде изпратено в Индонезия, за да бъде монтирано на платформата“, каза Кристиан Хубати. По думите му напредва работата и по станцията за пречистване на газ в Тузла и по кораба, който ще обслужва и поддържа производствената платформа.
„Нептун Дийп“ обхваща площ от 7500 кв. км и се намира на около 160 километра от брега във води с дълбочина между 100 и 1000 метра.
Румънското подразделение на „О Ем Ви“ – „О Ем Ви Петром“, планира да ускори проучвателните дейности и в офшорния участък „Хан Аспарух“ в България. През ноември миналата година „О Ем Ви Петром“ сключи стратегическо партньорство с „НюМед Енерджи Болкан“ (NewMed Energy Balkan) – дъщерно дружество на израелската компания NewMed Energy, за ускоряване на проучванията.
„Предвид близостта до Румъния и геоложките сходства (на българския блок в Черно море с този в акваторията на Румъния „Нептун Дийп“ – бел. ред.) България е естествено продължение на нашите офшорни дейности. Напредъкът в офшорните проучвателни дейности в България има потенциала да подпомогне сигурността на енергийните доставки както в България, така и в региона“, заяви през ноември Кристиан Хубати.
„Хан Аспарух“ се намира южно от периметъра на „Нептун Дийп“ и има площ от около 13 000 кв. км.
Вначалото на месеца българският министър на енергетиката Жечо Станков обсъди с представители на „О Ем Ви Петром“ перспективите пред блока „Хан Аспарух“. Министър Станков подчерта, че разработването на местно находище би гарантирало енергийната сигурност на страната и региона, а също би допринесло за повишаване на конкурентоспособността на българските индустриални потребители.