Окръжен съд – Кюстендил остави без уважение молбата на обвиняем за изнасилване на момиче, ненавършило 18 – годишна възраст, за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по- лека, като неоснователна. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Въззивният състав намира, че към настоящия момент е налице достатъчна степен на вероятност, че обвиняемият Л. И. е извършил инкриминираното деяние. Това се установява от наличните доказателствени материали, събрани в началния етап от разследването, а именно: разпити на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум. От анализа на доказателствата по делото не може да се направи извод, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, т. к. има установена самоличност, регистриран постоянен адрес, на който живее, няма данни да се е укривал. Налице е обаче другата предпоставка за изпълняване на взетата мярка „Задържане под стража“, а именно наличие на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. В случая тя се извежда от тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и от това, че Л. И. е осъждан. Следва да се има предвид, че на обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, поради което представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. С оглед на гореизложеното, окръжният съд счита, РС Дупница е постановил законосъобразно определение, поради което следва да бъде потвърдено.
Досъдебното производство е образувано затова, че на 17.04.2025 г. около 22,00 ч. в гр. Кочериново, в стая на втория етаж на къща, Л. И. се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 – годишна възраст / момиче на 14 г. /, като го е принудил към това със сила – запушил й устата да не вика – престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НК.