Близо 60% от учениците от Езикова гимназия „Д – р Петър Берон“ и ПМГ „Проф. Ем. Иванов“ в гр. Кюстендил биха се опитали да решат сами проблеми, възникнали в комуникацията им в социалните мрежи. Над 75% от децата приемат заявки за приятелство, ако познават човека в реалния живот, показват данните от анкетно проучване направено по новия образователен проект на Окръжен съд – Кюстендил и немската организация с нестопанска цел „Харта 22“ – „Свободата да знаеш“. Препоръката на организаторите към учениците бе при възникнал проблем в социалните мрежи да се обърнат веднага към хора, на които имат доверие – приятели, родители, учители, училищни психолози – „Не е срамно да поискате помощ!“, както и да приемат критично заявките за приятелство, след отговор на въпроса – „Наистина ли този човек трябва да може да чете всичките ми публикации и да вижда всяка моя снимка?“.
Положителен резултат е, че над 90% от учениците са наясно, че всичко, което се появява на чужд екран, вече не е лично / скрийншот / и може да бъде препратено, както и, че снимки и видео трудно се изтриват от интернет.
Възрастовото ограничение за създаване на профил в най – често използваните социални мрежи Instagram и Facebook е 13 години. Профилите трябва да бъдат настроени така, че само приятелите да могат да виждат списъка ви с приятели във Facebook и само приятелите да могат да виждат вашите снимки/ видеоклипове.
„Не правете обидни или унизителни коментари за другите, това може да бъде и престъпление“, каза председателят на Окръжен съд Кюстендил, съдия Пенка Братанова, като цитира конкретни текстове от Наказателния кодекс.
Не малка част от учениците на двете гимназии, участвали в анкетата по проекта „Свободата да знаеш“ признават, че използват едни и същи пароли за вход в профилите им в социалните мрежи. Всички те получиха съвет да използват различни пароли, така че, ако някой разбере една от тях, да не може да превземе всичките им профили.
Мария Димчева – правозащитник, основател и управител на немската организация с нестопанска цел „Харта 22“, със седалище в Мюнхен и клон в България (Кюстендил) сподели пред учениците, че експертите по киберсигурност в Германия препоръчват да се използват сигурни, различни и сложни пароли за влизане в социалните мрежи, поне осем знака – главни и малки букви, цифри и специални символи. Колкото по-сложна е паролата, толкова по-силна е защитата. Мениджърът на пароли може да улесни управлението на различни пароли. Паролите със сигурност не трябва да фигурират в речника. Общите последователности от цифри или клавиатурни шаблони също не са подходящи за сигурна парола. Не се препоръчва добавянето на обикновени цифри или специални символи преди или след нормална дума. В никакъв случай парола не бива да се предава на трети лица. Веднага щом възникне подозрение, че трета страна я е получила, паролата трябва да бъде променена незабавно.
Защо паролите трябва да се сменят редовно? Защото изтичането на данни се случва постоянно, а компрометираните пароли често попадат в тъмната мрежа. Ако дългогодишната ви любима парола е в такъв списък, някой може да се рови в акаунтите ви още преди да сте изпили сутрешното си кафе. А след това идва ред и на играта с отгатване на пароли. Хакерите разполагат с инструменти, които могат да разбиват слаби пароли по-бързо, отколкото можете да кажете „123456“. Говорейки за „123456“ – колкото повече паролата ви прилича на тази, толкова по-лесно е да бъде разбита. Редовните актуализации затрудняват хакерите при отгатването на паролите и държат акаунтите ви здраво под ключ, каза още Мария Димчева.
„Свободата да знаеш“ е образователен проект на Окръжен съд – Кюстендил и немската организация с нестопанска цел „Харта 22“, насочен към младите хора и правата им в социалните медии. Когато разберат какви са правата им, както и кой носи отговорност за защитата им, те ще могат да бъдат проактивни и да изискват действия. Това подчертава необходимостта от образование, което дава възможност на младите хора да навигират безопасно в онлайн пространствoтo. Дигиталната грамотност е от решаващо значение подрастващите да обърнат хода на негативното въздействие на социалните медии, да реализират човешките си права онлайн и да предотвратяват нарушенията на технологичните компании. Накратко, младите хора трябва да управляват социалните медии, а не социалните медии да управляват тях!
„Знам правата си!
Зачитам правата ти!