(БТА)
В условията на нестабилна политическа обстановка е полезно да знаете колко сигурна е дестинацията, в която пътувате, отбелязва „Форбс“ във връзка с публикувания Глобален индекс на мира (ГИМ) на Института за икономика и мир (ИИМ/IEP) в Сидни – цялостен анализ на безопасността в света. https://www.forbes.com/sites/alexledsom/2025/06/18/the-safest-countries-in-the-world-as-per-2025-global-peace-index/
Резултатите от проучването за 2025 г. открояват най-безопасните страни в света, а според новата класация първите пет най-мирни държави са: Исландия, Ирландия, Нова Зеландия, Австрия и Швейцария.
Според класацията на ИИМ световният мир е на най-ниското си ниво от въвеждането на индекса през 2007 година. През изминалата година 74 държави са отбелязали подобрение, а 87 държави – влошаване по отношение на мира и спокойствието. Понастоящем 97 държави в света са по-малко мирни, отколкото в началото на индекса през 2008 г.
Най-мирната държава в света остава Исландия, която заема първо място в класацията от 2008 г. насам. За първи път Русия е класирана като най-малко мирната държава в света, пред нея е Украйна. Израел е на 155-о място. Германия е на 20-о място сред 163 анализирани държави, посочва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
[България е на 29-о място, което я поставя в най-добро положение в сравнение с непосредствените й съседи: Румъния е 38-а, Гърция 45-а, РС Македония е 51-а, Сърбия 64-а, а Турция е на 146-о място – бел. ред.]
Авторите използват за своята оценка т. нар. концепция за негативен мир. В съответствие с това те разбират мира като отсъствие на насилие или страх от насилие. Измерва се степента, в която държавите са въвлечени във вътрешни и външни конфликти. Същевременно се вземат предвид и възприеманото ниво на сигурност, тероризъм, нивото на престъпност и демонстрациите с насилие. Авторите включват също така военните разходи, износа на оръжие и числеността на въоръжените сили, като някои от тези данни идват от Британския институт за стратегически изследвания. . Ако бъдат съпоставени с броя на жителите, осем от десетте най-големи износители на оръжие са западноевропейски демокрации, включително Германия и Швеция.
Световните военни разходи – 2,7 трилиона долара
По данни на института световните военни разходи възлизат на 2,7 трилиона долара, което представлява увеличение с девет процента в сравнение с предходната година. Военните разходи на европейските страни са значително по-високи от тези на Русия, но все още липсва ефективност и интеграция, допълва „Франкфуртер Алгемайне“.
С данните от Глобалния индекс на мира институтът се опитва да прогнозира бъдещи конфликти. Понастоящем не се предполага, че ще има деескалация или умиротворяване, а напротив. Институтът отчита висок потенциал за ескалация в района на Кашмир между Индия и Пакистан, например. Според авторите новите военни технологии увеличават вероятността от „вечни войни“. Изгодната цена на безпилотните летателни апарати позволява на малките недържавни субекти да се противопоставят по-дълго на конвенционалните армии.
Според проучването глобалното икономическо въздействие на насилието ще възлезе на почти 20 трилиона долара през 2024 г.
Според „Глобалния индекс на мира 2025“ в момента в повече от 35 страни бушуват общо 59 активни конфликта – най-много от 1945 г. насам – като през 2024 г. са регистрирани 152 000 смъртни случая, свързани с конфликти, посочва британският в. „Телеграф“.
Докладът на Института за икономика и мир отразява един свят, намиращ се на ръба на сътресения, в който настоящият еднополюсен световен ред е в процес на промяна, отбелязва вестникът.
„Навлизаме в нова ера“, заяви Стив Килелеа, основател и изпълнителен председател на ИИМ.
„Настоящият международен ред е на прага на промяна. Световният ред е пред най-голямата си промяна от Втората световна война насам“, заяви той пред „Телеграф“.
Авторите на доклада анализират и начина, по който различните страни проявяват влияние извън границите си, и установяват, че влиянието на САЩ, Китай и Русия върху световните дела намалява.
Според анализа силите от средно ниво стават по-активни и влиятелни в своите региони благодарение на нарастващото си богатство.
Броят на страните, които оказват значително геополитическо влияние извън границите си, е нараснал до 34, в сравнение с едва шест през 70-те години на миналия век.
Страни като Саудитска Арабия, Турция, Индия, ОАЕ, Израел, Южна Африка, Бразилия и Индонезия се превърнаха във важни регионални сили.
„Страните със средно ниво на мощ се издигат. Те започват да стават все по-активни“, каза Килелеа, добавяйки, че трансформацията е предизвикана от засилващата се конкуренция между великите сили и неустойчивото дългово бреме в най-нестабилните държави в света.
Килелеа също така предупреди, че администрацията на Доналд Тръмп е разклатила световната икономика и следователно може да доведе до засилване на конфликтите в следващите години.
„Решенията на администрацията на Тръмп са разклатили глобално икономическите перспективи в момента“, обясни той.“ С понижаването на икономическата продукция е вероятно да се увеличат глобалните напрежения, което ще доведе до повече конфликти в световен мащаб,“ отбелязва експертът, цитиран от „Телеграф“.