(БТА)
От Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) предупреждават за финансова измама, при която се злоупотребява с името на службата. Така измамниците заблуждават хора по телефона за това, че съдействат за предотвратяване на престъпление и опит за източване на банковите им сметки. В същото време, целта на процеса е тегленето на кредит или превод на пари в полза на измамниците, посочват от МВР.
При позвъняване по телефона от непознат номер мъж, представящ се най-често като „комисар Петър Димитров Андонов от ГДБОП“, съобщава на клиент на банка, че е жертва на финансова измама, която той разследва и настоява за съдействие престъплението да бъде предотвратено. Най-често се цитира име на човек – Симеон Ангелов Симеонов, който с фалшиво пълномощно е направил опит да изтегли част от спестяванията или кредит от името на жертвата.
След като жертвата на измамата чуе, че разговаря със служител на ГДБОП и че в този момент източват банковата й сметка, следва молба за споделяне на личните си и банкови данни, необходими да започне процедура. Измамниците твърдят, че правят всичко полза на жертвата.
Част от процедурата включва превод по сметка на финансовата институция, която е сметка на измамниците, на стойността на уж източената от сметката сума. Клиентът може да избере – дали веднага да преведе пари към измамниците по предоставената сметка, ако ги има налични в тази или друга банка, или да изтегли кредит – онлайн или физически, който отново да предаде онлайн или физически на лица, които ще го очакват пред банката.
Убеждаването в необходимостта да се следва тази процедура е съпроводено с уверения, че мним служител на Централната банка лично ще възстанови преведената сума по клиентската сметка в съответната банка в рамките на часове. Допълнително бива изпращан имейл с прикачени файлове. Характерното е, че документите са изпращани от имейл адреси, видимо на пръв поглед идващи от ГДБОП и банкова институция.
За още по-голяма достоверност, жертвата бива помолена да изчака на линия докато бъде свързан последователно със „служител на банката“ и със „служител на централната банка“, които лично да потвърдят вече получената от „комисаря от ГДБОП“ информация. Най-често мнимият представител е жена, представяща се с името Антоанета Иванова Георгиева. Тя потвърждава, че процедурата изисква потребителят или да преведе налични средства, или да изтегли потребителски кредит, който ще бъде възстановен. Тя обръща внимание и на „условието“ в документите, че ако процедурата не бъде спазена, клиентът подлежи на наказателна отговорност и санкции, включващи дори конфискация на имущество и блокиране на сметки до приключване на досъдебното производство по разкриване на престъплението.
Характерно за новата финансова измама е, че през цялото време – от позвъняването до прехвърлянето на парите към измамниците – жертвата е държана на телефона и не ѝ се дава възможност да комуникира или извърши проверка на предоставената информация.
Позвъняването идва от български телефонни номера, най-често непознати и различни, тъй като измамниците използват интернет телефония. Регистрирани са обаждания и от реални номера на институции или частни лица, „спуснати“ от измамниците за целите на схемата. А мнимите служители на полицията и представителите на БНБ имат мек акцент.
Дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП вече работи по няколко сигнала, постъпили по телефона и физически в понеделник. От тях става ясно, че позвъняванията от името на службата са започнали от края на миналата седмица, като в рамките на часове са предотвратени няколко опита за теглене на кредити и възстановяване на изтеглени суми от потенциални жертви. В два от случаите те са на стойност 20 000 лева и 70 000 лева.
Проверява се дали престъпниците имат достъп до банкова и друга лична информация на потребители, както и самоличността на извършителите според известните до момента данни.
От МВР напомнят, че всеки, който стане обект на подобно престъпление, с което се настоява незабавно да изтеглят или преведат средства към непознати банкови сметки – незабавно да се прекрати комуникацията, да се потърси обслужващата банка, да се подаде сигнал на 112, в най-близкото поделение на МВР или към дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП.