(БТА)
С легендарната група „Пинк Флойд“ британският китарист и певец Дейвид Гилмор е сътворил музикална история, пише ДПА. Но за Гилмор, който навършва 80 години днес, главата, свързана с този творчески период, отдавна е затворена. „Много се гордея с това, което създадохме, но за други хора то има съвсем различно значение, отколкото за мен“, казва той пред ДПА в Лондон през 2024 г.
„Нашите фенове казват, че 70-те години са били златната ера на „Пинк Флойд“. Това обаче беше отдавна. Загуба на време е да мислиш, че всичко смислено, което някога си правил, е останало в миналото.“
През 1967 г. Дейвид Джон Гилмор, роден в Кеймбридж през 1946 г., се присъединява към състава на „Пинк Флойд“, които по това време вече свирят експериментален, психеделичен рок. Той скоро заменя основателя Сид Барет, който напуска групата поради сериозни здравословни проблеми в резултат от прекомерна употреба на наркотични вещества.
Народ с басиста, певец и автор на песни Роджър Уотърс, Гилмор става вторият архитект на звука на „Пинк Флойд“. През 70-те години на миналия век квартетът се утвърждава като една от най-влиятелните групи в историята на музиката с четири брилянтни концептуални албума: The Dark Side of the Moon (1973), Wish You Were Here (1975), Animals (1977) и The Wall (1979).
Само от The Dark Side of the Moon са продадени почти 50 милиона копия по целия свят до момента, а албумът The Wall, с емблематичния сингъл Another Brick in the Wall, е продаден в над 30 милиона копия, уточнява ДПА.
Връхната точка на The Wall е близо седемминутното парче Comfortably Numb. Гилмор написва музиката, изпълнява припева и разкрасява произведението с две вечни китарни сола. „Можеш да му дадеш укулеле и той ще го накара да звучи като Страдивариус“, възторжено възкликва продуцентът Боб Езрин по адрес на музиканта.
Въпреки всички похвали, визуално незабележимият китарист, който обикновено носи семпла черна тениска, винаги остава скромен. Една от причините за популярността на „Пинк Флойд“ е, че групата последователно следва собствения си път, пише ДПА. „Хората, които обичаха тази музика, я харесваха, защото ние я правехме такава, каквато искахме“, подчерта Гилмор. „Не правехме това, което другите очакваха. Днес хората познават тази музиката, но тогава тя не беше това, което обикновено се очакваше и изненадваше.“
Виртуозът на китарата все още действа според този принцип. „Това, което хората очакват, няма значение за мен“, посочва той в интервю за ДПА. „Ако ти, като артист, изпълняваш очакванията на другите хора, това е краят на изкуството. Трябва да бъдеш егоистичен, може би дори арогантен, и да правиш нещата, които искаш.“
Историята на „Пинк Флойд“ навлиза в период на криза през 1985 г., когато Роджър Уотърс напуска групата. Гилмор остава начело на състава до средата на 90-те години, но съвместната им музикална дейност затихва и изпълненията на живо прекъсват. През 2005 г. все пак „Пинк Флойд“ се събират още веднъж отново с Уотърс за благотворителния концерт Live 8.
За разочарование на феновете си, музикантите отказват щедро финансирано предложение за повторното си събиране. Гилмор и Уотърс, който многократно попада в заглавията с противоречиви изявления, остават в сериозен конфликт помежду си и до днес, припомня ДПА.
От 1978 г. насам Дейвид Гилмор е издал пет самостоятелни албума. Най-скорошният му запис, наречен Luck and Strange, е издаден през 2024 г. и във връзка с него китаристът изнася общо 21 концерта в Рим, Лондон, Лос Анджелис и Ню Йорк, но други големи изяви на живо засега не са планирани. „Направих толкова много усилия. Трудно ми беше и очаквах с нетърпение това огромно начинание“, казва Гилмор. „Когато съм на сцена, усещането със сигурност ми харесва“, допълва той.
Гилмор се включва също и в записите на многобройни други музикални звезди, включително Пол Маккартни, Брайън Фери, Елтън Джон и Кейт Буш. Самият Гилмор открива Буш в средата на 70-те години, когато получава касета с демо записи от младата певица и автор на песни и разпознава нейния потенциал. Той финансира професионални записи за тийнейджърката и помага на Буш да получи първия си договор за звукозапис.
Семейството е основен приоритет за Гилмор, който има четири деца от първия си брак с американския модел Вирджиния Хасенбайн, а с втората си съпруга и съавтор на песни Поли Самсън има още три деца и осиновен син. На последните концерти най-малката дъщеря на музиканта, Романи, се присъединява към Гилмор на сцената като певица, уточнява ДПА.
Дейвид Гилмор прекарва много време на плаващата си къща „Астория“, която превръща в звукозаписно студио на вода още през 80-те години на миналия век. Тя обикновено е акостирала на брега на река Темза в идиличния лондонски квартал „Хамптън“.
Самият Гилмор далеч не се е отказал да създава нова музика и е напълно възможно да има още какво да предложи на почитателите си. „Постоянно влизам в студиото и просто записвам малки идеи“, отбелязва китаристът. „Винаги са стремя да уловя тези идеи със звукозаписната техника“, добавя той.