(БТА)
Ще направим опит частица от мощите на св. новомъченик Лазар Български да се съхранява в България. Св. Лазар е велик мъченик, наш предшественик, родом от Дебели дял край Габрово, неговите роднини и родът му до днес ги има, каза днес за БТА и за БНР българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Частица от мощите на св. новомъченик Лазар Български, от манастира „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ на гръцкия остров Андрос, беше донесена вчера в София за поклонение. Светинята беше пренесена с литийно шествие и с камбанен звън от храма „Св. Марина“ в двора на Софийската митрополия до митрополитската катедрала „Св. великомъченица Неделя“. Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил участваше в литийното шествие, а в храма, заедно с него и с духовници от Българската православна църква, беше и Неврокопският митрополит Серафим.
Мощите пристигаха в София с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, както и със съдействието на фондацията „Православно наследство“ от Женева, Швейцария, съобщиха от Софийската митрополия.
Св. Лазар Български е бил неизвестен човек от село, отишъл да работи в Анадола край град Пергам. Знаем за много достойни хора, които са живели честен и достоен живот, но малцина са онези, които са претърпели такива мъки за вярата. Това мъчение засвидетелства неговата вяра и любов към Христос, каза патриарх Даниил.
На въпрос какво е значението на новомъчениците като св. Лазар Български за българската национална и духовна памет, патриарх Даниил отговори, че новомъчениците потвърждават, че както в древно време от 12-те апостоли 11 пострадват мъченически, „защото са получили този живот, за който Господ им каза: Дойдох да имат живот и да имат в изобилие“. Затова те не се страхуват от смъртта, претърпяха всякакви и то ужасни мъчения и победиха всичко това, защото не отпаднаха духом, не се предадоха на страха и до последния си дъх имаха жизнерадостта, имаха тази благодатна сила, която Господ Иисус Христос сам показа на кръста и при възскресението си. Затова много мъченици показват, че Иисус Христос е същият – вчера, днес и вовеки, отбеляза българският патриарх и Софийски митрополит.
Българите малко знаят за нашите новомъченици и светии, които са пострадали по време на османското владичество в България. Хубаво е да четем житията на нашите новомъченици, за да можем по-добре да се изпълним със сила за подражаване на техния подвиг в отстояване на чистата православна вяра и в праведния живот, отбеляза православният богослов Десислава Панайотова.
Св. Лазар е един от многото новомъченици като св. Николай Софийски, св. Райко Шуменски, св. Димитър Сливенски и много други, за които всички ние, българите, трябва повече да прочетем, да знаем и молитвено да ги почитаме. Както и сега на богослужението с Негово Светейшество, за да може молитвената им подкрепа да бъде с нас и да разберем, че сме един християнски род с тях, каза Десислава Панайотова.
Св. Лазар Български е загинал много рано – на 28-годишна възраст. „Много от нашите новомъченици по време на турското робство са загинали в съвсем млада възраст, което показва, че за тях нетленното съкровище на вечното Божие царство е струвало много повече от земния им живот. Ние сме народ, който има призвание да бъде Божий народ“, отбеляза за БТА Панайотова.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави днес светата литургия за празника на св. новомъченик Лазар Български в митрополитския катедрален храм „Св. великомъченица Неделя“.
Св. Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Поради бедност на семейството той още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар при заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция). Като християнин обаче педизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години.