Окръжен съд Кюстендил потвърди определение на Районен съд Кюстендил, с което е оставено без уважение искането на обвиняем в помагачество за грабеж на 24 542 евро от възрастна двойка в Кюстендил, за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по- лека такава. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/ или протестиране.
Запознаването с материалите по досъдебното производство обуславя извод, че след задържането на П. Г. са били извършвани множество по вид и обем процесуални действия. Анализът на наличните доказателства, събрани до момента, не само, че не разколебава, а напротив – потвърждава извода за съпричастност на обвиняемия към престъплението. В тази посока са: показанията на разпитаните свидетели и приобщените експертни справки и експертни заключения, се казва в мотивите на Окръжен съд Кюстендил. Осъществена е и втората предпоставка по чл.63 от НПК, а именно – на П. Г. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.198 ал. във вр. с чл.20 ал.2 пр.6 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. За необходимостта от продължаване на задържането спрямо обвиняемия, са решаващи обстоятелствата, относими към риска същия да се укрие при различна мярка на процесуална принуда. Касае се за тежко умишлено престъпление, отнети са парични средства на висока стойност, до момента извършителят се укрива, а обвиняемият – негов съучастник, при опита да бъде спрян от полицейски служители няколко часа след деянието е предприел категорични действия, целящи да се укрие, избягал е с автомобила, който е управлявал, в последствие в тъмната част на денонощието го е изоставил и се е скрил в храстите, а за откриването му полицейските служители са използвали куче и термо-камери. Следва да бъде споделен и изводът на районния съд, че изминалия период от време от първоначалното вземане на мярката не представлява обстоятелство, което да е в достатъчна степен съществено и значимо, за да може да обуслови само по себе си допускане на исканото изменение. Въззивният съд намира, че и към настоящия момент мярката „задържане под стража“ е единствената мярка за неотклонение, която би могла да осъществи спрямо П. Г. предвидените в чл.57 от НПК цели.