Колкото стоя по-далече от официозните събития, толкова по-интересни неща и хора откривам в нашия град. Не знам дали си давате сметки какви глупотевини се ръсеха от амвона на Правилните и какви вреди се нанасят с това особено на най-младите хора. То не са проекти по тая и онаня програма, то не са хвалебства, то не самообожествявания, то не са алфата и омегата на талантливостта…Просто не знам как досега някои още не са обявени за академици и за Последна инстанция на таланта и моженето !
Та искам да кажа, че градът Кюстендил – въпреки всичките това и онова, е пълен с интересни хора със свежи идеи, цветове и настроения, с хора, които не се вписват в номенклатурния списък на правилата, общественополезностите, удобствата и втръсналите ни благоугодности. Та тия хора си щъкат свободно и колоритно насам-натам, търпят нашата високомерна снизходимост и си викат: Пада вие се! Живейте си правилно, одобрено и тягостно! И в подобаващи селфита си имитирайте талант и щастие!
Всички тези работи си ги мислим доста хора и за щастие често срещам мои колоритни съграждани – определено неправилни и незабелязвани от тези, които по правило забелязват единствено себе си и спонсора си. А когато видях поредната голяма изява на поредния велик…! Велико-велико, ама…
Та исках да кажа, че видях тази вечер Стойка Кънева, натоварила се с картините си от приключилата нейна скромна изложба в дома на приятели, и поела с тях в тъмното към дома си. Видях Роли, видях Людмил,видях рокаджията Жоро…Видях как стоят нещата. Ами истински си стоят. Някои неща са истински. И не получавам пари за озвучаване и ошумяване.
Пък вие си високомерствайте.
Днес представям на вашето внимание последния неформал, от поколението на 70-те : Красимир Красимиров – Роли.
Завършва СУ „св, Климент Охридски”, работи какво ли не, свири на китара и пее пънк, заедно с „Нови цвета”, ерудиран, умерен, откровен и неудобен. Тих бунтар, обичан от всички, но предпочитан от неколцина. Потомствен кюстенидлски аристократ. Правнук на активисти на ВМРО, отрасъл със суровостта на репресиите, престанал да се доказва, но продължаваш да рисува. Негови картини има навсякъде по света, включително и в частни колекции. Скромен, справедлив, пълен с добродетели и с пороци, но най-подреденият хаус е в главата му и той, може да го нарисува!
Кратки и ясни, няколкото му изложби съставят един сигурен списък с възражения на единствения останал творец, носещ един брониран наивитет – идеалист в тези снобски среди. „За какво възразявам към днешния момент, е излишно да се пита. Оценката е по-скоро за формулировката, модалността, автентичното звучене на възраженията. Напоследък има условия, а и необходимост за радикални промени в онова, което допуснахме да стане производство и маркетинг на културен продукт, „креативните индустрии”, прочее. Реформаторският дух на възраженията идва на място. Възражения, наместени и изстреляни като пънкарски шут. Това са моите възражения в – моите картини. Възраженията на Лутер.
Изложбите на Красимир Красимиров–Роли се казват / всяка следваща е под номер към заглавието/ White Rabbit – едно от първите психоделични парчета в съвременната поп музика (1967) на Jefferson Airplane. Усещането, което пораждат адски цветните картини и платна (сух пастел и акрил), е точно такова – психоделично. Използвани са цитати от Лихтенщайн, Уорхол, Кирхнер и немския експресионизъм (определен от автора като турбо баухаус); изчистени цветни негативи на поп-живота в „изтрещели” цветове. Роли възразява с тона на кюстендилски пънкар, с резки и точни рисунки и озаптен, но агресивен колорит – така рядко вижданата вече жива нерва. Момче в синьо костюмче, сърдито, но и замислено, се подпира с лакти върху голям опакован подарък. Жена гледа с празни очи от претъпкан с правостоящи автобус. Натюрморт с няколко риби в три фруктиери в перспектива. Безкраен площад на розов фон, облян от жълта светлина, дълбоко синьо небе и болници, които затварят хоризонта. Ярко възражение срещу баналността, срещу обичайните теми и предположения. Плакат на Мейси Грей (Macy Gray), уорхолски плакати на несъществуващи изпълнители – много по-добри от съществуващите. Както всяка мечта, която имаме нещастието да сбъднем.
10novini