Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.
Българската фолклорна традиция отрежда на Света Варвара ролята пазителка на децата от болести, по-специално – от дребна шарка, дотолкова, че понякога я отъждествяват с духа на това заболяване, наричайки я „Баба Шарка“ и я почитат с раздаване за здраве на „къпани“ питки. Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и на „баба Шарка“. Обичаят е характерен за Родопите. В Добруджа, вечерта срещу празника на света Варвара, приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без да ги взема в ръце.
В други райони Света Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременят, обикалят домовете и пеят песни за здраве. По седенките се извършват гадания коя девойка, за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“, визираща кулинарната страна на празненствата им.
10novini