(БТА)
Само една „Златна мечка“ и за нея се конкурират двадесет филма – международното жури на 74-ото издание на кинофестивала „Берлинале“, начело с мексиканско-кенийската актриса Лупита Нионго, която е първият чернокож на престижната позиция, ще обяви лауреатите на наградите в събота вечер, предаде АФП.
Залозите все още са отворени за това кой ще наследи документалния филм „На Адаман“ на Никола Филибер, който бе коронован от „Берлинале“ миналата година.
Сред фаворитите според проучване сред филмовите критици на британското издание „Скрийн“, са иранският „Моята любима торта“ и австрийската историческа драма „Ваната на дявола“. Успехът на „Моята любима торта“ би добил и специално измерение, след като режимът в Техеран попречи на двамата му режисьори Бехташ Санаеха и Мариам Могадам да присъстват в Берлин на световната премиера на филма. Той разказва историята на 70-годишна вдовица, която срещу пенсиониран шофьор на такси в ресторант. Двамата се харесват и прекарват нощта в жилището на дамата, далеч от очите на нравствената полиция.
Този филм прекрачва толкова много червени линии за неща, забранени в Иран от 45 години, призна Мариам Могадам във видеоконферентно интервю за АФП. Той разказва историята на жена, която живее собствен живот, която иска нормален живот, забранен на жените в Иран, добави тя.
Векове по-рано и на хиляди километри от Иран, „Ваната на дявола“ показва трагедията на депресирана млада жена в провинциална Австрия през 1750 г., която предпочита да убие вместо да се самоубие, за да избегне вечно проклятие. Около 400 души, повечето от тях жени, използват тази „пробойна“ в догмите на католическата църква – с признанието на тези грехове е било възможно да получиш Божие опрощение, преди да бъдеш екзекутиран, обясняват авторите на филма Вероника Франц и Северин Фиала.
Критиците дават добра оценка и на третия филм на легендарната френска актриса Изабел Юпер с южнокорейския режисьор Хон Сансу „Нуждите на пътешественика“. Заснет минималистично, на видео, той разказва история на французойка, която преподава в Република Корея, и се отдава на алкохола.
Документалният „Дахомей“ на френско-сенегалската режисьорка Мати Диоп, който се фокусира върху реституирането през ноември 2021 г. на 26 произведения, заграбени от френските колониални сили от Бенин през 1892 г., също е отбелязван от критиците. Диоп, която получи Голямата награда в Кан през 2019 г. за „Атлантик“, иска филмът й „да бъде гледан в колкото може повече африкански страни“, „в училища и университети“.
Сред френските филма в конкурсната програма е „Империята“ на Брюно Дюмон, негов прочит на „Междузвездни войни“, както и „Извън времето“ на Оливие Асаяс, автобиографичен поглед на режисьора към уединението му заедно с брат му в семейната къща, в която са израснали.
Известен с повече политически характер от Кан и Венеция – другите два големи европейски кинофестивала, които се провеждат съответно през месеците май и септември, „Берлинале“ връчва, освен „Златна мечка“, седем награди „Сребърна мечка“. Двете награди за актьорско изпълнение за водеща и за поддържаща роля са полово неутрални.
Фестивалът, който продължава единадесет дни, бе открит със световната премиера на ирландската драма „Малки неща като тези“, в главната роля с Килиън Мърфи, който е сред фаворитите за награда „Оскар“ тази година за образа си в „Опенхаймер“.
/ЛМ/