(БТА)
Виктор Пивер, Леополд Сароян, комисар Жув, инспектор Крюшо…не едно поколение познава емблематичните образи на прочутия френски актьор и комик Луи дьо Фюнес, от чието рождение днес се навършват 110 години.
Малкият голям французин продължава да е популярен и до днес, защото е „междупоколенчески“ актьор. Така го нарече навремето авторката на „Луи дьо Фюнес – Ей, вие, гледайте ме тук!“ Софи Адриасен, визирайки способността на филмите му да събират пред екрана цялото семейство с неговите различни поколения.
Дьо Фюнес е наричан и шампион на боксофиса – снимал се е в над 150 филма, гледани от стотици милиони зрители. „Голямата разходка“ (1966), в която двамата с Бурвил формират невероятен комичен дует, остава в продължение на няколко десетилетия най-гледаният френски филм.
Дребен, плешив, с живи сини очи, дърдорко, подигравач, истерик, с неподражаем арсенал от гримаси и тикове, Луи дьо Фюнес е и своеобразен символ на обикновения французин.
„Той олицетворява всичко, което най-малко харесваме в самите нас. Надутият началник, лошото ченге. Всичко, което хората с удоволствие ненавиждат“, пише Адриасен, която е едва на шест месеца през януари 1983 г., когато Луи дьо Фюнес умира от инфаркт на 68-годишна възраст.
В представителите на почитателите на киното Луи дьо Фюнес неизменно изниква с неподражаемите си лицеви изражения, дори само едно от които е в състояние да предизвика неистов смях сред публиката.
Да си припомним кой е човекът зад незабравимите гримаси…
Луи Жермен Давид дьо Фюнес дьо Галарза е роден на 31 юли 1914 г. в парижкото предградие Курбевоа. Баща му е разорен търговец на диаманти.
След като завършва гимназия бъдещият комик упражнява различни професии – помощник счетоводител, тенекеджия. Изкарва кратък курс по драматично изкуство и припечелва, свирейки на пиано в нощен бар. Дебюта си в киното прави през 1946 г.
Луи дьо Фюнес се появява се в епизодични роли в 75 филма, преди да бъде забелязан с комедията „Ни чул, ни видял“ през 1958 г., когато вече е 44-годишен. Влиятелният вестник „Франс Диманш“ го провъзгласява за „най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса“.
Две години по-рано път към славата му проправя „Преминаване през Париж“, където Дьо Фюнес играе с големите звезди по онова време звезди Жан Габен и Бурвил.
Следва успехът с „Фантомас“ с Жан Маре през 1964 г. През същата година излиза и „Полицаят от Сен-Тропе“ – първата част от хитова поредица, приключила през 1982 г. с „Полицаят и полицайките“. Това е и последният филм на актьора.
Името на Луи дьо Фюнес често се свързва с това на режисьора Жерар Ури. Плод на сътрудничеството помежду им са изобилие от хитове като „Глупакът“ (1965), „Голямата разходка“ (1966), „Приключенията на равина Жакоб“ (1973).
Друг голям успех на Дьо Фюнес е „Оскар“ – пиеса, в която той започва да играе от 1959 г. и която през 1967 г. Едуар Молинаро адаптира за киното.
Въпреки че през 1975 г. прекарва инфаркт, комикът продължава да снима. От този период са филмовите му хитове „Крилце или кълка“ (1976) и „Раздорът“ (1978), режисирани от Клод Зиди.
Сред обичаните филми с негово участие са също „Малкият гмурец“, „Кацнал на едно дърво“, „Скъперникът“, „Зелева супа“, „Човекът оркестър“, „Лудостта на величията“ и други.
Значителна част от най-известните роли на Луи дьо Фюнес са режисирани от Жан Жиро.
През 2014 г., когато се навършиха 100 години от рождението му, във Франция излезе биографична книга, озаглавена „Луи дьо Фюнес – Оскарът на киното“.
Биографията на актьора и комик разкри любопитни подробности за него, като например, че далеч не е бил толкова забавен, колкото изглежда на екрана, бил е недолюбван от колегите си и продуцентите, бил е стеснителен и много пестелив.
Макар да е бил считан за скъперник в реалния живот, той е бил филантроп и е подкрепял множество благотворителни организации.
След края на снимачния ден Луи дьо Фюнес е предпочитал да се прибира и да се грижи за розовата и овощната си градина, вместо да гуляе с останалите актьори.
Говори се, че колегите му често са се затруднявали да снимат с него, дори и актьори като Жан Маре и Бурвил, тъй като им се е струвало, че той е звездата на филма, дори когато играе само поддържаща роля.
Луи дьо Фюнес е имал силно присъствие на екрана и понякога е засенчвал останалите актьори със своята енергия и комедиен стил.
Актьорът и комик е бил известен и с импровизаторските си умения, както и с готовността си да опитва нови неща и да поема рискове на снимачната площадка.
Един от най-известните френски актьори на всички времена, Дьо Фюнес се радва и на широко международно признание. В допълнение към огромната му слава във френскоезичния свят, той е познат и в много други части на света, включително в немскоезичните страни, Италия, Португалия, Испания, Иран, Израел, Турция и, разбира се, в България.
Въпреки международната си известност Луи дьо Фюнес остава почти непознат в англоезичния свят. Той е представен на по-широка публика само веднъж в САЩ през 1973 г. с излизането на филма „Приключенията на равина Жакоб“.
Луи дьо Фюнес има два музея, посветени на живота и актьорската му дейност – един в замъка Клермон, близо до Нант, където е живял, и друг в град Сен-Рафаел, Южна Франция.
В „Кацнал на едно дърво“ Луи дьо Фюнес си партнира с Джералдин Чаплин. Интересното е, че в класацията на Ай Ем Ди Би на най-великите комици той заема второто място след баща й – легендарния Чарли Чаплин.