(БТА)
Успението на Света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане „вместилище на Невместимия“, както я възпява църковният химн.
Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: „Ето сина ти!“. И на него: „Ето майка ти!“.
След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.
Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел ѝ известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.
А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, „на облак“, за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.
В химните за празника Църквата възпява Светата Дева и заявява: „в успението си ти не остави света, Богородице“. Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“ (от песента „Честнейшую“), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала „стълба към небето“.
Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като „в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование“.