(БТА)
Синдикатът „Образование“ към Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ изразява категорично несъгласие с предлаганите законодателни и бюджетни ограничения, които засягат трудовите, социалните и професионалните права на педагогическите специалисти и създават предпоставки за влошаване на качеството на българското образование. Това се казва в позиция от синдиката, с председател д-р Юлиян Петров.
В нея се заявява, „че е недопустимо ограничаването на средствата за представително облекло, тъй като съгласно член 219, алинея 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) педагогическите специалисти имат право на представително облекло за всяка календарна година, като средствата се осигуряват от бюджета на съответната институция. Това право следва да бъде гарантирано и чрез изпълнението на договореностите в Колективния трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование. Недопустимо е чрез бюджетни рестрикции да се обезсилват нормативно установени и колективно договорени права“.
Категорично се противопоставяме и на ограниченията, свързани с професионалната квалификация, заявяват от синдиката и поясняват, че член 221, алинея 3 от ЗПУО задължава педагогическите специалисти ежегодно да повишават квалификацията си, а член 221, алинея 4 задължава директорите да осигуряват необходимите условия за това. В Колективния трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование е договорено годишните средства за квалификация да бъдат в размер не по-малък от 1,2 процента от годишните средства за работна заплата на педагогическия персонал. Ограничаването на обученията, семинарите и професионалните срещи би затруднило изпълнението на тези задължения и би се отразило негативно върху качеството на образователния процес. Квалификацията не е разход, който следва да бъде ограничаван, а инвестиция в развитието на образованието, се отбелязва в позицията.
В нея се съобщава, че синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ се противопоставя и на необоснованите законодателни предложения, свързани с българския език, които създават допълнителна административна тежест, без да предлагат ефективни решения за повишаване на грамотността. Убедени сме, че съхраняването и развитието на българския език се постигат чрез качествено образование, подкрепа за учителите и последователни държавни политики, а не чрез формално приемане на нови нормативни разпоредби, посочват от синдиката.
„Категорично заявяваме, че не може да се очаква повишаване на качеството на образованието, когато едновременно се ограничават законово гарантирани права, намаляват се възможностите за професионално развитие и се увеличават административните задължения на педагогическите специалисти. Подобни мерки противоречат на принципите на социалния диалог и обезценяват постигнатите договорености между социалните партньори. Синдикатът „Образование“ настоява от управляващите да променят това дискриминационно отношение към българските учители. Ние от „Подкрепа“ смятаме, че българският език не е в опасност! Синдикатът предлага да се изтегли скандалният законопроект за защита на българския език и да се направи истински национален дебат с учителите и академичната общност, за това дали е необходим такъв закон“, се казва в позицията.
На 4 ноември парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от „Възраждане“. Той беше одобрен единодушно със 153 гласа „за“, ДПС не участва в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималния срок от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта.
Законопроектът за българския език има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика и да уреди принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера – включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация, обясниха вносителите.